гр. София, ул "д-р Петър Берон" 8 0887 73 3779/ 0882 43 2024

Наричат ги “онези” жени.
Жените, които имат “всичко” – любящо семейство, успешна кариера, добри приятели. През деня изглеждат щастливи и доволни от живота си, а нощем ридаят безутешно и дават израз на всички онези чувства, които толкова старателно прикриват през деня…

Таня беше една от тези жени. Разказваше как месеци наред плачела всяка нощ “тайничко”, за да не събуди съпруга си и за да не разбере той, че тя не е щастлива. “Той нямаше да разбере, дори аз не разбирах себе си. Имах живот, за който всички мечтаеха… Аз ТРЯБВАШЕ да бъда щастлива и благодарна за него. Но в действителност се чувствах празна и някак изгубена. Депресията навлизаше все по-сигурно в моя живот. Сълзите през нощта бяха моето единствено спасение. Чувствах се смазана и изтощена. Всеки ден трябваше да се справям с толкова много неща – децата, уроците, пазаруване, готвене, домакинстване

В работата бях затрупана от тонове проекти, крайни срокове и очаквания за перфектно изпълнение. И когато към това се прибавеха усилията, които полагах, за да угодя на всички…, да бъда мила, разбираща, лоялна… силите ми бяха “на ръба”. Аз никога нямах време за почивка и отмора. Не помня от кога не бях чела книга или да се разходя сама някъде на спокойствие. Не помня от кога не бях следвала МОИТЕ желания и нужди. Те бяха “напъхани” в най-недостъпното чекмедже на моя списък с неща за вършене и бяха изгубили своята красота и блясък.
Бях попаднала в един порочен кръг на “работа, домашни задължения, ядене, сълзи, сън” и не можех да изляза от него. Прекалено много хора разчитаха на мен, зависеха от моята помощ и разчитаха на моята подкрепа. Не можех да ги предам. Те щяха да бъдат разстроени, недоволни и дори ядосани. И щяха да бъдат много разочаровани, ако откриеха истината: че не бях достатъчно силна да се справя с всичко, че бях един провал.
Така мислех до нощта преди нашата среща – когато за пореден път стисках мократа от сълзи възглавница и си мислех, че не мога да продължавам така, защото този “товар” ме убиваше бавно…”
Таня е една от многото жени, които страдат заради желанието си да угодят на останалите и да бъдат перфектни в различните житейски роли – на съпруга, майка, приятелка, служител. Но рано или късно тези жени губят своята мотивация и енергия и започват да страдат. Някои от тях, като Таня, плачат нощем, други се затварят в себе си или стават гневни, а трети губят сили и смисъл дори да станат от леглото сутрин.
Тези жени не разкриват по никакъв начин колко им е трудно да се справят с всички задължения и отговорности в ежедневието. Те са  усмихнати и изглеждат доволни от нещата, които правят. По никакъв начин не показват, че им е трудно или че имат нужда от помощ. И основната причина за това е страхът да не разочароват хората около себе си и да се лишат от похвалата, признанието и благодарността им. А те наистина имат НУЖДА от тях, защото са “пристрастени” в това да обслужват другите. Даже с цената на себе си.
Компулсивното желание да обслужват или да угаждат на другите в крайна сметка ги изтощава толкова много, че в един момент те нямат енергия и сили за нищо. Много от тези жени споделят, че “губят” себе си и започват да правят нещата, които другите очакват от тях, а не тези, които обичат. Чувстват се необичани и уязвими, защото единственото, което правят е да дават, но не и да получават обратно. Съсипват здравето си, защото в желанието си да угодят на другите, забравят себе си и своите нужди.  И изпитват огромна вина, когато поради една или друга причина не успяват да се справят.
“От къде идва нуждата да угаждат на другите? Как да спрат да го правят? Как да излязат от порочния кръг? “ Тези въпроси си задават жените като Таня, които в крайна сметка осъзнават колко много щети нанася компулсивното желание да угаждат и искат да му кажат “СТОП”.
Таня решава да потърси професионална помощ след разговор с позната, която й споделя колко добре се чувства откакто ходи на терапия. Таня се колебала известно време, но след още няколко безсънни нощи решава, че трябва “да опита”.
Днес, година след първата ни среща, Таня е различна.

Тя споделя с въодушевление за времето, което отделя само за себе си – “ да почета книга, да пия чай или просто да се разхождам сама и да се наслаждавам на красивата есен”, без да чувства вина, че не прави нещо за другите или страх, че ще бъде отхвърлена от тях.
Защо на толкова жени като Таня им е трудно да приоритизират себе си? Защо изпитват вина, когато го правят?
Отговорите на тези въпроси са трудни, но в основата им стои ниската себеоценка. Тези жени угаждат на другите, защото вярват, че не са достатъчно добри за тяхната обич, приятелство, уважение и внимание. Защото вярват, че не го заслужават.
Те са израснали с убеждението, че другите ще ги толерират само, ако те са им полезни и ги обслужват. А мисълта, че могат да бъдат изоставени, защото не са се справили ги ужасява.
Ниската себеоценка е причината за страха от изоставяне. А страха от изоставяне поражда вина. И всичко това води до натиска да правят повече, да бъдат по-добри и по-старателни в това, което правят.
Така обслужването и угаждането на другите се превръща в пристрастяване, което по някакъв начин компенсира ниската себеоценка и уважението към себе си.Дълбоко в себе си тези жени вярват, че са нежелани, неприемливи и безполезни. И единственият начин да променят това е като угаждат на другите и получават техните похвали и благодарности.

Но желанието за угаждане е само симптома, истинският проблем е много по-дълбок и е свързан със себеоценката, с научаването да уважаваш себе си и да разбираш, че си ценен не само, когато даваш.

Таня извървя дълъг път към себе си. Със свито сърце и огромен страх тя каза на съпруга си, на колегите и приятелите, че е много изтощена и под огромен стрес. Тя призна, че има нужда от време за себе си. И те я разбраха. Уважиха нейните нужди и я подкрепиха.
Това беше първата стъпка, която бавно и сигурно поведе Таня към себе си, към нейните потребности, към нейните мечти. А те я чакаха, малко прашни, но все още готови да я поведат към ЩАСТИЕТО – нашето, личното…

Автор: Кръстина Тоткова


Ако и вие усещате, че не успявате да споделите свой проблем с близките си, съветваме ви да не чакате. Не се давате в мъка, сълзи и отчаяние. Терапията е едночасова сесия, в която да поговорим, да споделите в конфиденциална среда какво чувствате и заедно да потърсим пътя към това да върнете щастието в дните си. Потърсете ни на телефон 0882/ 432 024 или в съобщение до страниците ни в социалните мрежи. 

0