Жените в 21 век.
Това са онези създания, които се справят еднакво добре както с отглеждането на деца, така и с управлението на голяма международна компания. Онези, които участват в изграждането на взаимоотношения и семейство, но и в изграждането на успешен бизнес. Те се опитват да поддържат баланса между това да бъдат справящи се родители с удовлетворяваща кариера, както и да имат добре поддържан и уютен дом, в който поне веднъж седмично да има домашно приготвено ядене.
Но това са и онези жени, които днес всички наричат „силни“, но имат нуждата и правото да бъдат „слаби“. Защо ли? Защото и те имат своите моменти, в които си казват и се питат „ това ли е нещото, с което искам да се занимавам цял живот?“, „достатъчно добра майка ли съм?“, „ с мъжа ми вече май сме се отдалечили..“, „нямам време за себе си“, „минавам през труден период“… и тук идва въпросът: какво правят с тях?
Как да се отдадат на емоциите и преживяванията си, като толкова много хора разчитат на тях? Нека ви запозная с най-често срещаните причини, поради които жените се обръщат към терапевт:
1. Имам всичко, което искам, но не се чувствам удовлетворена – Често жените, които се чувстват по този начин са отговорили на много очаквания, но не винаги на своите собствени. Трудно им е да се свържат със своите потребности и да си отговорят на въпроса „какво всъщност искам“. Сякаш много по-лесно могат да назоват какво не искат да бъдат или да правят. Може да разгледате една от последните ми статии по тази тема тук.
2. Понякога всичко ми идва в повече, тревожна съм и изпадам в депресивно състояние – От опит мога да кажа, че голяма част от жените са изпитвали известна степен на депресия и/ или тревожност в живота си. За съжаление, начинът по който реагират околните на тези проблеми обикновено е „стегни се“ и „бъди силна”, но това не винаги е възможно, а дори може да бъде и вредно.
3. Чувствам, че се провалям като родител – Да си родител е най-трудната задача, която е непредвидима и променя правилата на „играта“ всеки ден. Трудностите около отглеждането на децата много често могат да донесат чувство за провал на майката, както и съмнение в качествата й – вина, гняв, тревога и отчаяние.
4. Срещам сериозни трудности в отношенията с партньора си – Отстъпвали ли сте някога крачка назад, за да помислите как най-дълбоките емоционални травми почти винаги са отношенчески? Както веднъж чух, „нараняваме се във взаимоотношенията и лекуваме в отношенията.“ За да се справим с тези неизбежни рани, ние създаваме както съзнателни, така и несъзнателни защитни механизми срещу истинската интимност. Но когато се сблъскаме с тези отношенчески травми, независимо дали при индивидуална или семейна терапия, това създава необходимото пространство за разбирането и преодоляването им.
5. Все попадам на неподходящ партньор – Чудили ли сте се как става така, че все попадате на неподходящ партньор? Има жени които са в ситуация „уж вече си взех поука от предишната несполучлива връзка и си казах, че няма да допускам същите грешки. Но ето, че и този, за когото мислех, че е различен, не се оказа това, от което имам нужда.“ Това е така, защото навярно има много по-дълбоко обяснение за начина, по който се свързват и защо.
6. Преживявам загуба – Всеки има нужда от подкрепа, докато скърби за загубата на любим човек. Често очакването от семейството или приятелите е човек да го преодолее в рамките на определен период от време, така че се опитваме да ускорим процеса или да се преструваме, че сме добре, преди наистина да сме. Терапията създава пространство, където може да е необходимо да се забави този процес и да оставим мъката да върви по своя път, почитайки спомена за това кого/ какво сме загубили. Преживяване за загуба има и при раздяла, развод, аборт, смяна на работа, както и всеки преход, през който човек преминава.
7. Преживяла съм или все още в живота ми има насилие – Усещането, че никой не те разбира, че всички те съдят и че те сочат с пръст, защото „ти си си виновна“, „ти си го избра такъв“ най-често изпитват жените жертви на домашно насилие. Срамът, най-често е причина да не говорят за проблема. В условията на терапия те намират защитено пространство, където да се свържат със своето истинско „аз“.
Това е Тя. Жената на 21 век, която през деня може да изглежда безупречно в новата си рокля и високи токчета, а вечер да е свита на кълбо в ъгъла на стаята и да е обзета от паника и мисли за смисъла на живота и доколко тя се вписва в него. Доколко перфектно е всичко и изобщо трябва ли да бъде? Тя плаче, тя се смее, тя е отчаяна, тя е ядосана, тя вика, тя мълчи, тя пие, тя не може да си намери място… Защото Тя има нужда от помощ.