Тази статия е създадена като част от менторската работа на терапевт Валентина Димитрова  в неправителствената организация, бореща се срещу насилието над жени SaveHer.

Всяка жена, попаднала в отношения с насилие, се надява, че той ще се промени и ще могат да започнат всичко отначало, най-вече заради децата. Истината е, че за да се спре насилието от терапевтична гледна точка, промяната в отношението трябва да дойде от жената, а не от насилника. Да, но как?

Нека разгледаме какво представлява цикълът на насилие:

Фаза на „медения месец“ или разкаянието – Как може да се извинява един насилник знае само жената, попаднала в такива отношения. Сълзите в очите му молещи за прошка, обещанията, че ще се промени и никога повече няма да й посяга. Затрупва я с подаръци, цветя, пада на колене в уверение на това, че без нея той е нищо и не би могъл да се справи. Виждайки го поставен в тази позиция на безпомощност, жената автоматично заема ролята на „спасител“. Усещането, че никой друг не го разбира и че само тя може да му помогне, я кара да се чувства важна, ценна и значима. Тази част от фазата прави така, че връзката им да изглежда изключителна. „Другите няма да ме разберат“, най-често си мисли тя… и сигурно е права.

Фаза на натрупване на напрежение – Малко след фазата на „медения месец“ все повече започва да се наблюдава промяна в настроението на насилника, критиките към жената и опитите за изолацията й. Постепенно позициите между двамата започват да се изравняват отново и тя да си задава въпросите „какво направих?“, „къде сбърках?“. Тя се опитва да го успокои, започва да го обгрижва все повече. Оттегля се от семейството и приятелите си, кара децата да бъдат кротки, за да не „ядосват тати“. Започва да се съгласява с всичко и да внимава какво говори или прави. Но не след дълго следва..

Фаза на избухване – Насилникът започва да използва физическo, вербално, сексуално насилие върху жената и/или децата. Тя се опитва да защити себе си и тях, обажда се в полицията или се свързва с организации, които могат да й окажат подкрепа. Понякога отвръща на насилието, дори си тръгва. Само че.. следващата фаза, ако си тръгне или ако заплаши да го направи, е Фаза на „медения месец“ или разкаяние, която много бързо връща жената там, откъдето са тръгнали и всичко се завърта в един непрестанен цикъл.

Личността, изпаднала под влияние на своя партньор, не е господар на своите мисли – тя буквано е завладяна от неговата психика и не притежава собствено умствено пространство. Тя е като парализирана, никаква промяна не може да дойде спонтанно, отвътре. Това е един от малкото случаи, в които е нужна промяната да дойде отвън, за да се сложи край на влиянието. Това е целта на психотерапевтичното лечение. Често на жените се говори така: „Ти трябва да разбереш, че това не е нормално и това, което се случва е недопустимо!“. Разбира се, че е наясно, че се намира в неприемливо положение, но сама не може да се справи с него!

Процесът на прекъсване на кръга на насилие е продължителен, отговорен и никак не е лесен. Той включва условно някои основни елемента на работа (разбира се, има специфики във всеки конкретния случай):

Премахване на чувството за вина – често жените, били във връзка на насилие, поемат цялата вина за провала на семейството.

Засилване на авторството върху живота –  след раздялата жертвите осъзнават, че са били оскърбявани и манипулирани и в резултат на изгубените илюзии изпадат в тревожно-депресивно състояние. Те се чувстват излишни и изпитват чувство на празнота. Това състояние често е причина жените да се върнат при своя насилник, който, както видяхте по-горе, във „фазата на медения месец“ им дава усещане за значимост.

Научаване как се поставят граници –  да се научи да не приема положение, което не й харесва, за да може да се измъкне от объркването и да брани своето лично пространство от външни намеси, това е следващата важна стъпка в процеса.

Анализ на собственото минало– когато жената е започнала да поставя граници, може да се започне обсъждане на периоди от биографията й, които са я направили уязвима, и да се изяснят пролуките, в които се е настанил другият, за да се избегне вероятността да попадне отново в подобни отношения.

Борба срещу зависимостта –  Във връзка на насилие се установява отношение на зависимост, следователно трябва да се има предвид и състоянието на „абстиненция“ при тях.

Държани в състояние на психологическа зависимост, малтретирани, жените продължават да вярват, че единствено тези мъже са в състояние да ги защитят от заобикалящия ги свят. Перспективата да се окажат без средства и без защита е по-страшна за тях от самото насилие. Каквото и терапевтично лечение да се приложи, жената сама трябва да вземе решението дали да напусне агресивния си партньор, или не. Логично е те да проявят съмнение и да се запитат: „Кое е по-лошо, да живея с него или да живея сама в пълна несигурност?“. Едно тръгване от насилника, почти никога не става внезапно, то зрее продължително време. Затова прекъсването на връзката се осъществява обикновено на няколко етапа: жените напускат агресивните си партньори за първи път, после се връщат при тях. Това действие може да се повтори няколко пъти, преди окончателното скъсване. Самият факт, че напускат за известно време дома си, им позволява да пробват да живеят без партньор; всеки път, когато се оказват сами, те придобиват все повече доверие в себе си и повече самостоятелност. Укротяват страховете си и си дават сметка че могат да се справят и без тях. Тези опити за напускане на мъжа и завръщания обаче се приемат зле от близките и околните, които не ги разбират и чрез своята негативна преценка могат да предизвикат чувство за безсилие и претърпян провал. („Жени под влияние“ М.Ф.Иригоайен)

Всъщност освобождаването от влиянието на агресивен партньор е бавен процес и често изглежда, че жертвите не знаят какво искат, но истината е че напускането на дома и последващото завръщане не са поредица от провали, а етапи, които позволяват на жените да пробват способността си да живеят сами. Когато в тези етапи те разполагат с достатъчно подкрепяща среда и ресурси, шансовете да успеят да се измъкнат от кръга на насилието значително се увеличава.

Автор: Валентина Димитрова
Терапевт и Съосновател на Център „Нюанси“
Тел. за връзка и запазване на консултации: 0887 733 779

Основните въпроси, които си задават повечето хора в този толкова несигурен период, какъвто е изолацията, са „Какво ще стане след като това отмине?“ и „Кога ще се върнем към нормалния си начин на живот?“. 

Истината е, че никой не може да даде отговор на тези въпроси, защото повечето от нас преминават през това за пръв път. Тревогата, която всеки преживява по своему, обаче се усеща и тя завладява общото споделено пространство. Много хора казват „Имам усещането, че животът ми е спрял и чакам това да отмине, за да го продължа“, но той не е спрял – той се трансформира. Не смятам, че връщане към нормалното като към нещо старо и познато е съвсем възможно. Ще се върнем към живота и дейностите, които сме правили преди, само че променени. И това е нормалното. Да сме подготвени, че това, което сме оставили в офиса или в дома на родителите си вече ще е различно, защото през това време са настъпили промени на много нива. На хоризонтално – хората около нас преминават през лични процеси – тревожат се, страхуват се, гневни са, което на свой ред е съвсем естествено да промени и отношенията помежду ни – може да се отдалечим, да се приближим, да разберем повече позицията на другия, да се почувстваме по-разбрани или да видим страна на близките си, за която не сме подозирали че имат. 

На вертикално – в самите нас има същите, подобни или напълно различни процеси, които опитваме да разберем, да приемем или да се борим срещу това, което не искаме да „срещаме“ в себе си и това си е нашият личен процес на трансформация. Не вярвам да има много хора, които да не изпитват по-интензивни чувства в този период на изолация. Дори, тези които казват че нищо по никакъв начин не се е променило за тях, на някакво ниво не отчитат реалността и искат да я подменят с илюзията, че промяна няма да има, защото много се страхуват от нея. Някои казват, че след тази криза ще сме станали по-смирени и по-добри, но какво имат предвид? Често хората, които преминават през криза са тъжни, гневни, отчаяни. А всъщност това не е ли нормално? 

Не е ли това новото нормално – да осъзнаем, че вече нищо няма да е същото и да приемем, че да се гневим не ни прави лоши. Това са чувствата, които се наблюдават при повечето хора, които преминават през криза – било то нормативна или не. Нормативната криза е тази, която е предвидима – например сватба, раждане на дете, отделянето на юношата от родителите си, смърт от старост. Ненормативна е тази, която не може да предвидим – внезапна смърт в семейството, тежка болест, загуба на работа или – както сме сега – въвеждане на извънредно положение. Какво се случва най-често, когато, например, юношата се отделя? Как се чувства той? Чувствата са много смесени и едва ли ще могат съвсем ясно да се разграничат – изплашен дали ще може да се справи сам и какво го чака оттук нататък, защото има голяма несигурност в него, поради факта че му предстои преход. Понякога гневен на родителите си, които от части също не са готови да го „пуснат“ и се тревожат, а той възприема тази тревога като опит да го контролират. Но те също преминават през своите лични процеси на страх за юношата, страх за тях самите и осмисляне – какво биха правили със себе си и отношенията си, които непременно ще се променят, когато останат само двамата?

Ами, раждането на дете? Не е ли съпроводено също с толкова много емоции – радост от факта, че си дарил живот и си станал родител, неописуемо щастие всеки път когато виждаш как детето ти се усмихва, спи, играе, страх от това дали ще се справиш, гняв, че не е всичко е толкова хубаво и лесно, така, както си го представял, отчаяние, че не може да поемеш голямата промяната или осъзнаването, че вече нищо няма да е същото! Това се случва и с нас днес! Не случайно събитията, които се предполага да носят радост се наричат кризи. Не защото не носят щастие, а защото съдържат в себе си много повече – трансформация в индивида и съответно в отношенията му. 

Не всеки е готов за тези промени, разбира се, затова и често трудните за поемане чувства се натъпкват някъде дълбоко и чакат. Чакат подходящия момент, за да се покажат, да поемат своята глътка въздух и да се съживят. Толкова много метафори са използвали мои клиенти, за да опишат този процес. Една от тях е „като гардероб, в който всичко е натъпкано и сега се отваря и започват да изпадат нещата отвътре“. Всеки намира „убежище“ за своите трудни чувства и така се предпазва. Доста често положения като сегашното оказват по-голям натиск върху „гардероба“ и той се отваря неочаквано, някои неща отвътре падат и създават хаос. Всеки може да ги вдигне и да ги натъпче обратно, или да ги разгъне, да ги разгледа и да ги подреди. Каквото и да избере да направи след като се затвори вратата, гардеробът пак ще изглежда по същия начин отвън, но вътре нещата ще се намират на друго място – може хаосът да е станал по-голям, може нещата да са започнали да се подреждат, но вече нищо няма да е същото..

Затова като мислим за връщане към „нормалното“, нека първо се запитаме дали вече не тъгуваме по загубата му и доколко осъзнаваме и приемаме, че ни предстои адаптация към „новото нормално“?

Автор: Валентина Димитрова

Терапевт и Съосновател на Център „Нюанси“

Телефон за връзка и запазване на консултации: 0887 73 3779

Жените в 21 век.

Това са онези създания, които се справят еднакво добре както с отглеждането на деца, така и с управлението на голяма международна компания. Онези, които участват в изграждането на взаимоотношения и семейство, но и в изграждането на успешен бизнес. Те се опитват да поддържат баланса между това да бъдат справящи се родители с удовлетворяваща кариера, както и да имат добре поддържан и уютен дом, в който поне веднъж седмично да има домашно приготвено ядене.

Но това са и онези жени, които днес всички наричат „силни“, но имат нуждата и правото да бъдат „слаби“. Защо ли? Защото и те имат своите моменти, в които си казват и се питат „ това ли е нещото, с което искам да се занимавам цял живот?“, „достатъчно добра майка ли съм?“, „ с мъжа ми вече май сме се отдалечили..“, „нямам време за себе си“, „минавам през труден период“… и тук идва въпросът: какво правят с тях? 
Как да се отдадат на емоциите и преживяванията си, като толкова много хора разчитат на тях? Нека ви запозная с най-често срещаните причини, поради които жените се обръщат към терапевт:

1. Имам всичко, което искам, но не се чувствам удовлетворена – Често жените, които се чувстват по този начин са отговорили на много очаквания, но не винаги на своите собствени. Трудно им е да се свържат със своите потребности и да си отговорят на въпроса „какво всъщност искам“. Сякаш много по-лесно могат да назоват какво не искат да бъдат или да правят. Може да разгледате една от последните ми статии по тази тема тук.

2. Понякога всичко ми идва в повече, тревожна съм и изпадам в депресивно състояние – От опит мога да кажа, че голяма част от жените са изпитвали известна степен на депресия и/ или тревожност в живота си. За съжаление, начинът по който реагират околните на тези проблеми обикновено е „стегни се“ и „бъди силна”, но това не винаги е възможно, а дори може да бъде и вредно.

3. Чувствам, че се провалям като родител – Да си родител е най-трудната задача, която е непредвидима и променя правилата на „играта“ всеки ден. Трудностите около отглеждането на децата много често могат да донесат чувство за провал на майката, както и съмнение в качествата й – вина, гняв, тревога и отчаяние. 

4. Срещам сериозни трудности в отношенията с партньора си – Отстъпвали ли сте някога крачка назад, за да помислите как най-дълбоките емоционални травми почти винаги са отношенчески? Както веднъж чух, „нараняваме се във взаимоотношенията и лекуваме в отношенията.“ За да се справим с тези неизбежни рани, ние създаваме както съзнателни, така и несъзнателни защитни механизми срещу истинската интимност. Но когато се сблъскаме с тези отношенчески травми, независимо дали при индивидуална или семейна терапия, това създава необходимото пространство за разбирането и преодоляването им.

5. Все попадам на неподходящ партньор – Чудили ли сте се как става така, че все попадате на неподходящ партньор? Има жени които са в ситуация „уж вече си взех поука от предишната несполучлива връзка и си казах, че няма да допускам същите грешки. Но ето, че и този, за когото мислех, че е различен, не се оказа това, от което имам нужда.“ Това е така, защото навярно има много по-дълбоко обяснение за начина, по който се свързват и защо.

6. Преживявам загуба – Всеки има нужда от подкрепа, докато скърби за загубата на любим човек. Често очакването от семейството или приятелите е човек да го преодолее в рамките на определен период от време, така че се опитваме да ускорим процеса или да се преструваме, че сме добре, преди наистина да сме. Терапията създава пространство, където може да е необходимо да се забави този процес и да оставим мъката да върви по своя път, почитайки спомена за това кого/ какво сме загубили. Преживяване за загуба има и при раздяла, развод, аборт, смяна на работа, както и всеки преход, през който човек преминава.

 7. Преживяла съм или все още в живота ми има насилие – Усещането, че никой не те разбира, че всички те съдят и че те сочат с пръст, защото „ти си си виновна“, „ти си го избра такъв“ най-често изпитват жените жертви на домашно насилие. Срамът, най-често е причина да не говорят за проблема. В условията на терапия те намират защитено пространство, където да се свържат със своето истинско „аз“.

Това е Тя. Жената на 21 век, която през деня може да изглежда безупречно в новата си рокля и високи токчета, а вечер да е свита на кълбо в ъгъла на стаята и да е обзета от паника и мисли за смисъла на живота и доколко тя се вписва в него. Доколко перфектно е всичко и изобщо трябва ли да бъде? Тя плаче, тя се смее, тя е отчаяна, тя е ядосана, тя вика, тя мълчи, тя пие, тя не може да си намери място… Защото Тя има нужда от помощ.

Мислейки за отношенията между хората и по-специално за двойката, често се прави сравнение между поколенията. Преди колко е било различно, как ценностите са били други и колко по-лесно е било да се съхрани един брак, за разлика от днес. Веднъж един дядо, на около 70 години ми каза: “Най-важно е да се разбирате. Да не се карате. Ние с бабата бяхме заедно почти 50 години и нито веднъж не сме си повишили тон и не сме се карали.“ Тогава се замислих над множество въпроси свързани с двойката, предвид опита ми като терапевт и знанието за това колко ценен може да бъде един конфликт за партньорите. Как е възможно да си толкова време с един човек и да не се скарате? Какво правиш когато му се ядосаш и как изразяваш този гняв? Това, разбира се, има своите обяснения. Тогава започнах да се замислям над концепцията на Естер Перел (терапевт на връзките) за „модерните двойки“, как се формират те и кое ги различава от двойките от предишните поколения. 

Нека се пренесем за малко във времето на нашите баби и дядовци. Повечето от тях по това време живеят и работят на село. Изборът на мома или момък е сравнително ограничен. Колко са свободните моми в селото или в съседните села? В най-добрия случай се избират по взаимно съгласие, но може да бъдат и „нарочени“ един за друг. Нашата култура е патриархална и ролите в нея са строго определени – жената стои вкъщи и гледа децата, мъжът работи, за да изхранва семейството. Вечер когато мъжът се прибере, жената му е приготвила вечеря сипала му е едно вино (колкото капачка), може би си разказват на кой как му е минал денят и след това си лягат. На следващия ден всичко се повтаря отначало..

Разбирането за отношенията се свежда до това дали всеки си е изпълнил ангажиментите, които трябва, за да са всички сити, облечени и да имат покрив над главите си. Потребности, индивидуални нужди или емоционално състояние не са били повод за дискусия, защото никой не ги е разбирал и не е знаел как може да се оформи смисъл от това. Когато има загуба, например, не се плаче, за да не се разстройват околните, или не се говори за починалия, по същата причина. Мъжете, по принцип не трябва да плачат, ако са „истински мъже“. Но тя тъгата си стои, гневът си стои, всичко по отношение на отричането и непризнаването на тези чувства не ги прави по-малко съществуващи, а просто неназовани! 

Така се отглеждат и децата – без особен акцент върху преживяванията им. Когато плаче детето, значи се лигави и му е малко боят или му липсва дисциплина. Когато се ядосва, това е признак на лошо възпитание и трябва да бъде порицано публично, наказано с вдигнати ръце в ъгъла, заключено в някоя стая или набито, за да се научи. В този ред на мисли разговор за отношенията между партньорите истински няма, защото това би трябвало да включва емоции и преживявания. А за тях не се говори, следователно няма и конфликти, но те имат обща цел – семейството и неговото физическо оцеляване. Тази цел е изпълнена, защото разводи по това време не се наблюдават особено, отношенията са статични, но с продължителност „докато смъртта ни раздели“. Затова не бива да им се сърдим и да ги виним прекалено сурово, защото тогава такива са били техните възможности и компетентност. 

Следва поколението на нашите родители. Това са онези наказвани деца, които не са особено прегръщани и не им е казвано, че са обичани и ценни просто защото съществуват. Те обаче имат малко повече възможности, все пак времето се променя, развива се. Повечето от тях отиват да учат и да работят в близкия град или дори още по-далеч. Ролите на мъжа и жената започват леко да се променят, защото тя иска към тази на майка и домакиня да включи и ролята на жена, на работеща жена, мъжът от своя страна започва да взима повече участие във възпитанието на децата, но неговата връзка с тях е да всява респект или иначе казано – да им вземе страха. Големият град и новите възможности предлагат и нови преживявания. Все още между партньорите не се говори за чувства и емоции, защото не знаят как точно. Те нямат опит, от който да са се научили или да са разбрали ползата от това. Те знаят, че за да имат хармонични и дълготрайни отношения е важно да не се караш с партньора си и да правиш компромиси. 

Обаче усещането, че нещо в тази концепция не е както трябва се прокрадва. Така много двойки започват да дават глас на нещо, което са таили цял живот в себе си и се поражда конфликт помежду им, но стигат до задънена улица, защото не знаят какво да правят с това което е произлязло. Родителите им дават съвет да си мълчат следващият път и че най-важно е да се запази семейството. За развод и дума да не става, защото това е срамно и най-страшното „какво ще кажат хората“! Да, обаче някой по-осъзнати хора решават да го направят с риск да бъдат изключени от това иначе толкова „принципно“ общество. Те вече са второ качество хора, на които не се гледа с добро око.

Само че това е своеобразен опит на това поколение да обърне внимание, че в изграждането на отношенията има нещо повече от задоволяване на физическите потребности, но не всички еволюират дотолкова, че да му „намерят цаката“ на пустото общуване. Те също наказват децата си, карат им се и дори ги бият, но съжаляват после и по-често ги прегръщат.

Така стигаме до наши дни. Промяната във времето е толкова голяма и се усеща толкова осезаемо, че хората от предишното поколение изостават и не могат да се наместят съвсем в „новия свят“. Появяват се технологии, които позволяват хората да се свързват и да общуват помежду си от всички точки на света. Сякаш целия свят е в дланта ти, в онази малко черна кутия, се побира целият ти живот. Възможностите са неограничени и изграждането на връзка и поддържането на взаимоотношения се промени като концепция генерално. Двама души могат да живеят на различни континенти, но да имат усещане за себе си като за двойка и да се преживяват като такава. Само с един клик в дадено приложение може да осъществиш контакт със стотици хора по целия свят. Огромният избор, който се предлага поставя под съмнение в много хора вярването за „единствения“.

 Възрастовата граница за създаване на семейство и поколения все повече се вдига, това е по ред причини, но една от тях безспорно е, защото хората не са сигурни, че са намерили подходящия човек и съмнението дали няма някой по-добър за тях остава. Разбира се, че има модерни двойки, които са заедно от повече от 20 години и нямат съмнение, че човекът до тях е точният. Но при тях се появява друг голям проблем – как да бъда различен родител, партньор и човек, от това което е бил моят родител. Все по-често срещам жени, които полагат грижи за себе си, защото искат да бъдат щастливи, красиви, желани, добри майки и успешни в кариерата. Както и мъже, които искат и се включват в домакинството и в отглеждането на децата наравно с жената, защото искат да изградят много по-добра, здравословна и различна връзка с децата си от тази, която те са имали със своите бащи. Искат да говорят за отношения и чувства, защото това е логото на новото време – „Емоция и преживяване“. Хората искат да преживеят различни емоции, не искат да са статични, а динамични и гъвкави. И те успяват, защото непрекъснато търсят себе си и път към другия. Наскоро в кабинета ми дойде двойка, заедно от дълги години, която ми каза „ Ние се обичаме, но не можем да общуваме. Аз не знам той какво чувства и какво мисли, а искам да го разбера, наистина“. 

Това е огромният прогрес на „модерните семейства“, че искат да разберат потребностите на човека до тях и да знаят, че могат да заявят своите и те ще бъдат посрещнати и приети. Това, разбира се, не винаги става лесно и бързо, защото те не са успели да го научат от своите родители и не са видели такъв модел на общуване. Затова и често се карат, сърдят се, мълчат и се отдалечават един от друг, но и все по-често се обръщат към специалист, защото не искат да живеят повече така. Това е своеобразен опит на „модерното семейство“ да се свърже по нов и различен начин с партньора си. Защото конфликтът не е най-лошото, което може да се случи, дори напротив – чрез конфликт и кризи в отношенията (разбира се когато са градивни и преодолими) двойката пораства. Най-лошото е да си мълчиш и да решаваш въпросите за взаимоотношенията ВИ в главата СИ, без да ги споделяш, за да не се карате, защото е „важно да не си повишавате тон и да правите компромиси повече“. 

Автор: Валентина Димитрова

Терапевт и Съосновател на Център „Нюанси“

Телефон за връзка и запазване на консултации: 0887 73 3779

Все по-често срещам жени, които на пръв поглед имат всичко, за което са си мечтали, но не се чувстват удовлетворени, изнервени са, затварят се в себе си и не знаят на какво се дължи това.

Когато Юлия* дойде в кабинета ми и започна да описва живота си, той звучеше така : „Имам прекрасен съпруг, който се грижи за мен и иска да бъда щастлива. Той е много добър човек. Имаме дъщеря на 6г., финансово сме обезпечени, живеем в къща и на мен не ми се налага да работя, затова съм превърнала своето хоби в бизнес, който не ни носи доходи, но пък за мен е удоволствие да го правя. Често обаче намирам за какво да се карам с мъжа ми, викам на дъщеря ми и се държа доста рязко с родителите си, които също много ни помагат. Не знам защо така се получава и искам да си отговоря на този въпрос.“

Въпреки че непрекъснато твърдеше, че има всичко, което някога е искала, на Юлия й беше трудно дълго време да признае пред себе си, че просто не е щастлива. Да, съпругът й беше добър човек безспорно, но какво значи добър и за кого? Колкото повече разсъждаваше върху това, толкова повече си даваше сметка, че е отговорила на очакванията на околните по възможно най-добрия начин. Изградила е стабилно семейство, за разлика от това на сестра й, което се беше разпаднало преди няколко години. Юлия беше по-малката от двете сестри и към нея винаги е имало по-големи очаквания и надежди, че няма да допуска грешките на другите членове. Така и беше станало, родителите й бяха спокойни и щастливи, че тя е намерила човека и е „щастлива“. Всеки път когато се караше с мъжа си, майка й и правеше забележка, че той не го заслужава и да внимава да не го загуби, защото толкова „свестен мъж“ няма къде другаде да намери. Определението за „добър и свестен“ за семейството на Юлия е „щом не пие и не те бие, обича те и се грижи за теб, какво повече да искаш“. Истината беше, че Юлия го обичаше, много го обичаше, но не беше щастлива с него. Той беше чудесен баща, съпруг, зет, приятел и затова й беше много трудно да достигне до това знание за себе си. 

Юлия е била послушно дете, което не е създавала никакви главоболия на родителите си, дори напротив била е тяхна опора и е понасяла повече отговорности отколкото са й се полагали. Навлизайки повече в разказа за детството й се разбира, че тя не е имала тийнейджърски бунт, който служи, за да може да се отдели подрастващият от родителите си, а нейното отделяне се случва непосредствено когато среща съпруга си, тогава тя е на 24г. Юношеският бунт е изключително важен за автономизирането и себеотстояването на младежите. През този период е важно родителите да го подкрепят и да не ги съдят и наказват прекалено жестоко, а дори да позволят на тийнейджъра „да ги победи“ в някоя от битките за надмощие. Защото това ще им покаже, че може да се справят сами, след като напуснат дома. Този преход е изключително труден за юношите, защото от една страна все още се чувстват деца и търсят близостта с родителите си, от друга трябва вече да поемат по своя път, а се съмняват ще се справят ли, което ги напряга, тревожи и този вътрешен конфликт се проявява в поведение- лошо настроение през ден, затваряне в стаята, каране с родителите, затръшване на врати, по-предизвикателно поведение и т.н. (да не забравяме и промените, които настъпват в телата на юношите на хормонално ниво). Важно е родителите да подходят с разбиране към този период и да го приемат за нормален, защото той е такъв. Да, доста е досаден и неприятен, но е нормален. Ако не се прояви когато му е времето, ще се случи по-късно под една или друга форма, както е в случая с Юлия.

След като вече имаше изградено силно доверие между нас, тя ми сподели една тайна, която не беше казала на никого. А именно, че отскоро е започнала афера с човек, който познава покрай бизнеса, който ръководи. Изпитваше срам, страх и много вина. Плачеше докато говореше за това и не ме гледаше в очите, но въпреки това аз усещах, че онази част от нея, която се беше примирила с живота си такъв какъвто е, не го приемаше. Тази афера носеше със себе си голям смисъл. От една страна беше неизживеният бунт, който не е имала възможност да изрази, когато „му е било времето“, защото тогава е била ангажирана с това да крепи семейството си. Беше изградила семейство, на което другите могат да завиждат и често казват „Браво на Юлето, тя винаги е била добро дете“, но това, колкото я радваше и задоволяваше очакванията й, толкова и я гневеше, защото сякаш не е имала друг избор, защото е „добро момиче“. В аферата си от друга страна тя позволяваше щастие на онази част от себе си, към която никой нямаше очаквания. Преоткриваше себе си, позволяваше си всичко, което в „истинския си живот“ не би могла. Чрез нея си позволяваше да греши. Разбира се, че нямаше никакво намерение да напуска съпруга си, въпреки че в кабинета си позволяваше да си представи дори как би се развил животът й, ако това се случи.

„Не искам да нараня съпруга си, не го правя, защото имаме непреодолими различия, правя го заради себе си. За пръв път в живота си правя избор водена от желанието, а не от общоприетите очаквания„ 

В процеса успя да си даде сметка, че е изправена пред избор, колкото и да не й се искаше да го признае, защото беше започнала да развива силна емоционална връзка към другия мъж, както и той към нея. От друга страна тайната, която пазеше стоеше между нея у съпруга й като невидима стена и предотвратяваше всякакъв опит за по-дълбоко сближаване. Тази дилема, която носеше в себе си излизаше под формата на раздразнение, което насочваше към най-близките си хора. Колкото повече време минаваше толкова по-труден ставаше изборът, който трябваше да вземе. В крайна сметка Юлия успя да намери отговорите в себе си и сега когато я попитам „Как си?“, тя отговаря „Щастлива“. 

*За да се запази конфиденциалността на клиента името е променено, както и някои детайли около историята. Тя е написана със знанието и позволението на Юлия


Автор: Валентина Димитрова
Терапевт и Съосновател на Център „Нюанси“
Тел. за връзка и запазване на консултации: 0887 733 779

Да определяме граници на децата си е едно от най-големите предизвикателства, с които се сблъскваме като родители. Някак ни поставя в положение „ние срещу тях“ и често се чувстваме ядосани или пък несигурни дали не ги ограничаваме прекалено много или пък твърде много им позволяваме? Къде е границата? Това е като че ли голямата дилема на съвременните родители.

Границите показват на децата какво се очаква от тях и им помагат да се съсредоточат върху задачите си. Те също учат децата да уважават както себе си, така и другите.

Поставянето на ефективни граници спрямо децата, и то по позитивен начин, е също толкова важно, колкото и определянето на граници в останалите ни взаимоотношения. И за да улесня процеса – днес ще ви споделя определени правила, които помагат да се чувстваме по-уверени в ролята на родител.

И преди да ви дам конкретните съвети, нека обясня нещо полезно от научна гледна точка:

Когато тялото ни не знае какво ще се случи във възникнала ситуация, симпатиковата ни нервна система (част от автономната ни нервна система) започва да бушува. Това означава, че сърдечният ритъм се покачва, кръвното налягане – също. Започваме да се потим. Разумният процес по вземане на решение е изцяло забранен, а от там – и обмислянето на казаното от мама или татко. В общи линии, единственото, на което сме способни, е да избягаме или да се ядосаме и да изпуснем гнева си.

Ето това се случва с детето, когато не знае какво да очаква от родителите си. И това е, което искате да избегнете.

Нека сега разгледаме и съветите, които ще ви помогнат.

Давайте ясни и кратки инструкции

Когато става въпрос за деца и правила, по-малкото е „повече“ – особено когато децата ви са малки. По-вероятно е детето ви да спазва 5 прости правила, отколкото 20, които не може да разбере или да си спомни.

Приоритизирането е ваш приятел. Ако в крайна сметка измислите повече от пет прости правила, изберете петте, които смятате, че са най-важни.

Създайте атмосфера на доверие

Създаването на доверие, когато говорим за деца, означава да водите с пример и да бъдете последователни в прилагането на правилата.

Когато детето осъзнае, че определено желателно поведение се позитивира всеки път, когато следва правилата, то ще започне да го прави, без да му напомняте.

Например: „Преди всяко лягане, трябва да измиеш зъбите си, защото така ще останат здрави.“

                   „Браво. Справи се страхотно, зъбите ти сияят“

Важно: Следвайте правила, подобни на тези, които сте създали за детето си. Така то се усеща в атмосфера на справедливост.

Очертайте граници

Детето ви трябва да знае какво се очаква от него. Важно е да обясните правилата и какво се случва, ако не ги спазва. Бъдете конкретни.

Например: „Ако още веднъж хвърлиш пясък по друго дете, ще се наложи да си тръгнем.“

Задължително питайте детето дали ви е разбрало. Правете това спокойно, с тона, с който сутрин му казвате „Добро утро!“.

Бъдете постоянни

Важно е не само вие да сте последователни с детето, но също така – вашият партньор, както и всеки друг, който прекарва повече време с малчугана. В идеалния случай детето ви трябва да очаква един и същи резултат, когато спазва правилата, независимо кой се грижи за него. (Разбира се, често реалността е друга.)

Не можете да контролирате какво правят другите хора, но е добра идея да ги уведомите за правилата, които сте създали с детето си и да помолите за уважение спрямо подхода ви.

Отстоявайте правилата

Това е малко трудно, но може би и най-важната стъпка, когато създаваме граници. Никой не обича да налага негативни последици, защото детето е забравило да измие зъбите си или да прибере играчките си в коша.

Важно е обаче да не се поддавате на „мили очички“, ако искате да стимулирате изграждане на позитивно поведение. Ако се поддадете, децата ще помислят, че те ви контролират и ще започнат да тестват с какво друго могат да се измъкнат.

Автор: Валентина Димитрова
Терапевт и Съосновател на Център „Нюанси“

На събитието „Как да поставим граници на децата, но да останем готини родители“ ще разгледаме темата от системна гледна точка и как родителите възприемат границите в самите тях, какви послания дават на децата си и кои са най-често срещаните противоречия, за които не винаги си дават сметка? Какво означава да си либерален родител, авторитет или строг за едно дете?

Предвидила съм конкретни примери, както и дискусия с родителите. Ще ви очаквам на 5.12 в зала “hOur space” (София).

За повече информация и билети  – 0887 73 3779 (терапевт Валентина Димитрова) или във Facebook събитието – тук.

Кога мъжете (най-накрая) трябва да се решат да отидат на терапия? Когато имат проблем, но нямат инструмент, с който да го поправят!

Ето няколко причини, поради които, ако сте мъж, можете да отидете на консултация:

1.Уморен съм от караниците с жена ми

Въпреки молбите на вашите съпруги или приятелки, повечето мъже отлагат посещението при брачен консултант, защото „това са глупости“ и „сами може да се справим“. Понякога, обаче, търпението се изчерпва, караниците зачестяват, жените вече не виждат смисъл да ходят на терапия „след като аз толкова те карах преди“ и затова сега мъжът решава да направи тази крачка, за да разбере наистина ли за всичко е виновен той и има ли шанс караниците вкъщи да спрат?

2.Чувствам се неудовлетворени от работата си

Много мъже имат проблем с това, с което се занимават. Не искат да го правят, но са там само заради парите, за да могат да осигурят семейството си. Това създава чувство на провал в много от тях и усещане, че не могат да променят нещата. Това от своя страна носи чувство на безпомощност, изразено най-често чрез гняв (но не само) към най-близките.

3.Имам афера

Когато мъжете имат афера или партньорът им има такава, нещата стават наистина объркващи. Някои мъже отиват на консултации, защото искат да поправят отношенията си след аферата, други все още имат афера и се опитват да решат коя връзка наистина искат, а някои мъже искат помощ, за това как да сведат до минимум вредите от напускането на първата връзка.

4.Чувствам се „зациклил“

Не е необичайно мъжете да се чувстват недоволни от живота си. Може да им е трудно да назоват какво точно не е наред, но те просто не се чувстват „на място“ – било то в работата, в отношенията или не успявайки да видят себе си в бъдеще, по начина по който искат. Често те просто ще кажат, че се чувстват „зациклили“.

5. Родителите ѝ взимат решенията за семейството ни вместо нас

Често в кабинета ми идват мъже, които се чувстват „детронирани“ от половинките си, защото тя взима важните решения за семейството им с родителите си. Това кара мъжете да се чувстват „ изключени“ , потиснати и създава много „благодатна“ почва за възникване на конфликти.

6. Искам да изпия една бира с приятели, без това да ми излезе през носа

Един клиент наскоро ми каза „Знам, че всяка сряда е денят „и мама е човек“, обаче като дойде петък и тати иска да стане човек, тогава „и мама е човек“ стиска устни, присвива очи и започва да си шепне нещо, което аз не разбирам и после ми се казва с остър тон :“ пак ли ще излизаш, хубаво излизай, излизай“. Аз все още не знам какво точно става може ли да ми помогнете да разбера“.


7. Все още не мога да намеря подходящата жена, а вече искам семейство

Все по-често мъже над 35 търсят помощ, защото се лутат между изграждането на добра кариера и основа за създаване на семейство и търсенето на подходяща жена. Но какво означава „търсене“ на жената, въобще как става това, ежедневието е толкова забързано, а почти всичките ви приятели вече са задомени? Да не говорим, че родителите ви всеки ден ви питат „хайде, какво става, не намери ли някое момиче. Сам ще си останеш накрая, ако още чакаш“. 

8. Разведени сме, но не знам как да продължа оттук нататък

Ако сте минал през развод – било то труден или не чак толкова, може би ви стои въпросът „а, сега накъде и как?“ Къде са границите, които да се поставят в отношенията с бившата ви жена, трябва ли да се виждате, колко често, кога? Как е по-добре за детето – искате да участвате активно в живота му без да се обърква и да таи надежди, че ще се съберете?

Ако и вие си задавате някои от въпросите по-горе или се чувствате по описания начин, значи може би не е толкова лоша идея да инвестирате време и „работа“ в себе си, за да подобрите качеството си на живот! Да прибавите още малко инструменти към кутията, защото знам, че след това ще може по-добре да „оправите нещата“.


И за да „прекрачите бариерата“, в следващия месец ви подарявам безплатна сесия. Офертата важи само от 17 октомври до 17 ноември и само за мъже.
Най-хубавото е, че като терапевт, ще ви изслушам без да ръкомахам с пръст, да ви съдя или упреквам. Знам, глътка въздух 🙂

Автор: Валентина Димитрова

Терапевт и Съосновател на Център „Нюанси“

Телефон за връзка и запазване на консултации: 0887 73 3779

Двойките са една уникална субсистема, която има свой собствен пулс и затова те могат да бъдат толкова впечатляващи и интересни. Всяка двойка има изграден специфичен вид динамика на отношенията и често тя може да се види на повърхността, когато се общува с нея. Като че ли основната дилема на участниците в едни партньорски взаимоотношения е: Колко оставам индивид? Колко правя компромиси? Колко се сливам с другия?“ Но за да можете да си отговорите на тези въпроси, нека първо ви представя процеса на формиране на двойка.

Създавайки своето пространство, двойките преминават през етапи в своето развитие, оформяйки се различни системи:

1. Система на привличането или система на романтичната любов – Този етап се характеризира с това, че вниманието се фокусира върху един човек-силно сексуално привличане (има за цел осигуряване на партньор за продължаване на поколението), мисли за него, повишен страх и тревожност от загуба на партньора: “Ще ми се обади ли“?, „Ще ме хареса ли“? Наблюдава се безсъние, намаляване на апетита, но този етап не може да продължи много дълго, приблизително около 6-8 месеца. 

2. Система на изграждане на близост или система на привързаността – Тук вече се наблюдава изграждане на трайна близост за отглеждане на поколенията и между партньорите вече има връзка на привързаност. Характеризира се с чувство на сигурност и грижа един за друг. Функцията на психиката е да регулира емоциите и привързаността играе тази роля- чувстваме се добре поради близостта на другия човек.

Тези системи имат реципрочно действие, окситоцина потиска хормоните свързани със сексуалната активност. Системата на сигурност е много важна, но води до намаляване на системата на романтична любов и затова тя трябва да се подсили. Трудното съчетаване на тези системи може да лежи в основата на проблемите в двойката.

3. Система на раздалечаване – недиференцираната близост е свързана с много компромиси, „за да бъда с другия“, „зарязвам част от себе си“. Съвпада с влюбването и привличането, затварят се границите около двойката, което е свързано с малко фузия и по биологични причини този етап започва да се изчерпва. Когато другият се възприеме като база за сигурност, този етап минава. Тогава започва периода на раздалечаване.


Това е нормален етап от развитието и се случва на всеки и може да се използва този период, за да може партньорите да се погрижат за себе си.

Често, обаче се случва така, че етапът на раздалечаването може да се преживее като застрашаващ за двойката или за един от двамата партньори. Тогава потребността на този, който иска малко да се отдели се посреща негативно от другия, който от своя страна се чувства застрашен. Но отдалечаващият се не разпознава това като тревога в другия, ами като опит за налагане на контрол, което покачва неговото напрежение и партньорите започват да се карат. Сигурно сега се чудите, има ли двойки, които не преминават през този период на раздалечаване? Ние от кои сме? Истината е, че има двойки, които никога не излизат един без друг, както и обратното, такива които рядко го правят заедно. Но има ли „правилно“ ниво на независимост за двойките? Колко време заедно е твърде много? Къде е линията между твърде много или твърде малко време заедно?

Обикновено всеки терапевт ще ви каже, че няма „правилен начин“ за каквото и да е. Въпреки, това аз смятам, че до голяма степен хората губят себе си (своите интереси, амбиции и уникалност), когато прекарват цялото си време с един човек. Не можете да се слеете с друг и да очаквате да останете жизнено, щастливо и отделно цяло. За да сте здрави, се нуждаете от някакво ниво на независимост в рамките на двойката. Това не включва ходенето на работа: Да, това е време, в което сте разделни, но това разделение е принудително и не се прави по избор. В днешно време повечето двойки се оплакват от липсата на време за да могат да общуват, но двойките, които се хранят заедно, спят заедно, ходят заедно на спорт и правят всичко социално заедно са не по-малко хванати в капана на „трудната комуникация“. Ще ви кажа защо.

В моята практика установявам, че двойките, които правят всичко заедно, тайно се чувстват „задушени“ във връзката и им се иска да имат малко повече място за дишане. Тези „задушаващи“ чувства по-късно прерастват в други проблеми и връзката започва да се разпада. Връзката все още може да продължи за цял живот, но „трайното“ не би трябвало да е целта: Целта трябва да бъде двама души да останат заедно щастливо и защото всеки продължава да отговаря на основните социални нужди на другия.

Ако сега сте във връзка, отделете малко за размисъл: Вие и вашият партньор имате ли приятели, които виждате отделно? Чувствате ли натиск, ако очакването е, че ще прекарате цялото си социално време през уикенда или вечерта заедно? Срещате ли неразбиране, когато кажете, че искате да останете сам? Опитайте да обсъдите с партньора си това и да разберете неговите мисли и преживявания. Попитайте: „Би ли казал, че ние сме независима двойка или двойка, зависима от другия?“. Най-важното, задайте наистина решаващите въпроси: „Чувстваш ли, че аз съм добре с това, ако ти общуваш с някои приятели без мен? Искал/а ли си някога просто да се видиш с приятелите си и да си искал/а да не съм там? Ако е така, това е добре.“ Защото по този начин се отваряте да чуете тежката истина от партньора си, както и да споделите собствените си чувства: Искате ли някога да се видите с  приятели, но чувствате, че партньорът ви ще се почувства наранен или ядосан, ако не го включите?

Най-доброто време да поговорите за тези проблеми е, когато и двамата сте спокойни и в добро настроение, а не след лош ден, по време на стрес или когато сте заети с друг важен въпрос. Изберете време, когато и двамата сте спокойни и готови да обсъдите този въпрос. Инициирането на този разговор с партньора ви изпраща много важно послание: Добре е да говорим за това как наистина се чувстваме за състоянието на нашите взаимоотношения, дори и да ви е малко неприятно да разширите проблема и дори да се чувствате по различен от партньора си начин. Това може да ви помогне да го разберете по-добре и да си дадете сметка за реакции, думи или дори мълчание, които преди не сте разбирали какво означават.

Автор: Валентина Димитрова

Терапевт и Съосновател на Център „Нюанси“

Телефон за връзка и запазване на консултации: 0887 73 3779

Изборът да отидете на семейно консултиране може да се преживее като много голяма стъпка. Това означава да признаете, че във вашето партньорство нещата не са перфектни, което често е трудно да се направи и е страшно да се признае. И ако не сте особено запознати за каква терапия става дума, това може да се окаже объркващо за вас. Да не говорим, че може да включва полагане на  големи усилия – намиране на подходящ консултант, финансовия аспект на нещата, както и намиране на свободно време в графика на всеки. Често идеята да се посети семеен терапевт има две страни – единият или двамата партньори мислят, че това може да е добра идея, но също така се чувстват несигурни как ще продължат – и дали техните проблеми наистина могат да бъдат решени.


Затова очертах някои често срещани проблеми, които показват, че една двойка потенциално би могла да се възползва от консултации с терапевт. 

1. Доверието е нарушено.

Една от най-честите причини за търсене на терапия на двойки е необходимостта от помощ при преодоляване на сериозно нарушение на доверието. Това може да бъде физическа изневяра; емоционална афера; може би поредица от лъжи или измама относно парите. Във всеки случай, възстановяването на основата на доверието често може да бъде подпомогнато чрез създаване на защитено пространство, в което и двете страни са свободни да изразят своята уязвимост.

2. Конфликтите зачестяват. 

Забелязвате ли, че ритъмът на ежедневния ви живот се измества и започвате да се чувствате по-ориентирани към конфликтите? Може би това са „малки“ кавги, или пък взривовете са огромни и оставят много „драма“ след тях. Така или иначе, моделът на зачестяването е важен. Може би това е проблясък на екрана, че един от вас преминава през някаква трудност.  {Наскоро създадох пълен материал по темата.} По-важното е, че може да индикира за значителни проблеми под повърхността, които всъщност така и не успяват да се решат. При консултирането можете да се запознаете с по-продуктивни начини да се слушате и да бъдете чути. 

3. Комуникацията е лоша.

Може би откритият конфликт не е проблемът, но постоянно се чувствате неразбрани или пренебрегвани. Или може би се чувствате сякаш дори нямате представа какво се случва с вашия партньор; той или тя може да бъде вече като непознат. Една от често срещаните погрешни схващания във взаимоотношенията е, когато единият партньор вярва, че другият трябва автоматично да знае какво иска или от какво има нужда . Да се ​​научите да общувате открито и ясно в терапията за вашите емоционални нужди, може да ви помогне да засилите връзката си. Затова и често един от най-осезаемите резултати от терапията е повишаване на комуникацията и значително подобрение на нейното качество. Семейният терапевт ще ви помогне да започнете да се свързвате, чувате и разбирате много по-добре всеки ден.

4. Нещо определено не е наред, но не сте сигурни какво или защо.

Както и при индивидуалната терапия, понякога терапията за двойки е полезна не само за решаване на проблеми, но и за идентифицирането им. Да кажем, че нещо в динамиката на брака ви се е променило, но всъщност не можете да го опишете. Или не се чувствате толкова комфортно с партньора си, колкото преди. Това често са ранни признаци, че взаимодействията се превръщат в нездравословни или дисфункционални. Това не означава, че един от двойката е виновен, а по-скоро, че самата връзка може да “не е настроена“, а кабинетът на терапевта често е много полезно място за стартиране на важен за вас процес. 

5. Има нещо, което искате вашият партньор да знае, но не сте успели да му го кажете.

Понякога силата на терапията започва от самото пространство: То може да се превърне в безопасно и подкрепящо място за вас, за да споделите неща, за които е трудно да се говори в други условия. Обучен професионалист, с топло присъствие често може да ви помогне да преодолеете страховете си да споделите нещо с партньора.

6. Единият или и двамата стават дисфункционални по време на конфликт.

Как една двойка се справя с конфликта е един от най-добрите предсказатели дали връзката им ще устои.  Може би вие или вашият партньор се оттегляте по време на конфликт, ставате отмъстителен или пък пасивно-агресивен. За съжаление, не липсват дисфункционални начини за справяне с конфликти – което служи за влошаване на първоначалния проблем.

7. Преминали сте през нещо опустошително, което променя начина, по който се свързвате помежду си. 

Понякога жестоката двойничка на неуспех в живота е, че боли не само самия неуспех, но и ефекта, който има върху брака или партньорството. Например много двойки тръгват по различни пътища след опустошителната загуба на дете. Друг път това е дългосрочна безработица, здравна криза или смут в едно от родните семействата на партньора. Може би не мислите да отидете на консултация за двойки след нещо толкова голямо, в края на краищата, имате достатъчно да се притеснявате за това, каквото е. Но поддържането на връзката ви силна  може да послужи само за да ви обедини и да ви даде допълнителна сила да успокоите идващата буря. 

8. Чувствате се заседнали в нездравословни модели. 

Няма ограничение за броя на моделите, които партньорите развиват в ежедневния живот. От това как и кога се хранят и спят (а лошият сън е свързан с брачни проблеми), до това колко време прекарват разделeни или с други хора, кой се занимава с различни домакински дела, как взаимодействат със семействата си. Може би нефункционалният и неудовлетворяващ модел е толкова прост, колкото това, че единият съпруг винаги използва другия, да му се оплаче от работата, но никога не си прави труда да изслуша другия, без да губи интерес. Или може би е по-задълбочено, като дългогодишно разделение на домакински дела, което се преживява като нещо несправедливо (или вбесяващо). Колкото по-дълго се използва моделът, толкова повече енергия и време ще отнеме, за да се промени. Най-добре да започнете рано.

9. Емоционалната интимност е изчезнала или дълбоко намалява

Това е почти клише за двама партньори да почувстват, че „искрата“ вече я няма, след като са прекарали десетилетие или повече, и че сега са по-скоро като съквартиранти, отколкото като сродни души. Понякога това е само защото рутината в  ежедневието е започнала да нарушава способността за свързване и е въпрос на преоритизиране. Друг път може да бъде по-коварно и да представлява двама партньори, които тихо са се разделяли, променяли са се по несъвместими начини дълго време или дори са се научили да посрещат нуждите си без да включват другия. 

10. Физическата интимност е проблем. 

Сексуалните проблеми могат да бъдат както симптом, така и причина за проблеми в отношенията, което означава, че често са начело на ежедневните оплаквания на двойката. Понякога промяната е очевидна и обезсърчаваща – двойка преминава от честа физическа интимност в почти никаква. Друг път е постепенно охладняване от това да изпълняват сексуалните желания един на друг, до това едва да се удовлетворят. Понякога има повече явен конфликт, като единият партньор изразява безсилие, постоянно го отхвърля или сексът се използва като инструмент за договаряне. Какъвто и да е проблемът, семеен консултант може да ви помогне да започнете работа по него

Всички взаимоотношения преминават през трудности и могат да се възползват от предимствата, които дава семейното консултиране. Всички искаме да се чувстваме обичани, ценени и разбирани от нашите партньори. Ако отношенията ви не са добри, ако се чувствате самотни, макар във връзка, ако изпитвате съмения или се борите със загуба (каквато и да е), то дайте шанс на семейното консултиране!

Като част от личната ми кауза повече партньори да открият отново пътя един към друг, до 15 септември може да запазите безплатна първа семейна консултация (регулярна цена – 50 лв). За да запазите час, може да ме откриете на 0887 73 3779 или на Facebook страницата ми – тук.


Автор: Валентина Димитрова
Терапевт и Съосновател на Център „Нюанси“
Телефон за връзка и запазване на консултации: 0887 73 3779

Често в кабинета ми идват двойки, които имат проблеми в отношенията си, срещат трудности в комуникацията и имат усещане сякаш са зациклили на едно място и не могат да видят изход от ситуацията. Да посетиш терапевт вече не се смята за проява на слабост или за знак, че връзката се е провалила и че всичко, което правите е погрешно. Напротив, това е сигнал, че искате да направите промяна в живота си. Искате да инвестирате време и да положите усилия в това да разберете по-добре другия, както и да заявите своите нужди и потребности, така че партньорът ви да ги чуе.

Повечето хора са нетърпеливи и искат промяната да стане сега и веднага. Двойките искат да получат съвет, който с магическа пръчка да оправи „положението вкъщи“. Но за да бъде устойчива желаната промяна е нужно време. Така както отношенията са се обтягали малко по малко в продължение на месеци или години, така е нужно време и за подобряването им. Затова и терапията е процес, който следва темпото на клиентите и това колко и как могат да се променят. Често двойките толкова са свикнали да живеят по този начин, че дори не могат да си представят какво ще правят различно, ако постигнат желаните отношения. Понякога конфликтите им са толкова “свързващи ги”, че ако ги няма, то няма да има за какво да си говорят. Да осъзнаеш, че “скандалите” са единственият начин да достигнеш до другия и да бъдете в комуникация е трудно и болезнено. Затова и промяната трябва да става плавно, за да може да се създаде нещо ново и сигурно в двойката, която да успее да се “раздели” по-лесно с проблема си. В доста от случаите обаче на консултация идва само един от партньорите, защото другият смята, че „трети човек не може да ни оправи отношенията“ или „ няма да се излагаме пред непознат“, „дотам ли я докарахме да ходим по психолози“.

Работата на терапевта не е да им каже какво да правят, а да чуе двете гледни точки, да „погледне картината отвън“ и да внесе различие, което партньорите не могат да направят, защото те “гледат отвътре“ и са зациклили. Това обикновено ги „отпушва“ и те успяват да „направят крачка назад“ и да видят нещата по различен начин, да си дадат сметка за своето участие в този процес, както и за нуждите на другия. Възможно е да се работи и само с един от партньорите по отношенията в двойката, защото променяйки своето поведение, той внася различие в цялата система. Въпреки, че по този начин липсва една много важна и ценна гледна точка, промяната е напълно постижима. Моят опит показва, че когато тя започне да се случва в човека, посещаващ терапевт, другият решава да се включи в процеса.

Една от основните причини за промяна в отношенията в двойката е раждането на дете. Това е житейска криза, в повечето случаи желана и очаквана, но въпреки това е голяма промяна в семейната динамика. Рядко партньорите си споделят един на друг как им се е отразила тази промяна, как се чувстват в ролята си на майка и баща и как преминават през майчинството. И двамата. Обикновено се очаква това да бъде много хубав период изпълнен с много усмивки и щастие и той е такъв, но също така има своите трудности. Не рядко са и моментите на отчаяние и несигурност- „справям ли се“, „ще бъда ли добър родител“, „защо постоянно плаче детето, сигурно не правя нещо както трябва“. Цялото внимание, обикновено на майката, се насочва към детето, което е нормално, защото в първите месеци от живота си бебето е изцяло зависимо от нея и има нужда от постоянни грижи за задоволяване както на физическите, така и на емоционалните потребности. За да може тя да даде необходимото и да се отдаде на отрочето си пълноценно, от своя страна бащата трябва да съумее да подкрепя майката и да поеме като контейнер нейните динамично променящи се чувства и преживявания.

Но това не винаги става, защото е много трудно. Обикновено това е период, през който младите родители имат усещане, че всеки прави повече от партньора си, чувства се недооценен от другия, започва да се затваря в себе си все повече и общуването помежду им се превръща по-скоро във водене на малка словесна битка, отколкото на разговор. 

Майката си мисли „Той няма представа какво ми е по цял ден с детето, колко е изтощително. Той ходи на работа, среща се с хора и общува, а аз стоя затворена вкъщи само с бебето“, от своя страна в ума на бащата става нещо такова „Аз се скъсвам от работа, за да осигуря всичко необходимо вкъщи, помагам с каквото мога и пак не съм направил достатъчно? Чувствам се излишен“. Когато тези „вътрешни диалози“ не са комуникирани, в двойката се натрупва напрежение, което излиза обикновено като разгорещен конфликт или скандал. Не е страшно хората да се карат, а съвсем нормално. Също така е напълно естествено да са си ядосани, гневни и да искат да го изразят. Това не прави любовта им по-малка или по-слаба, това че хората се ядосват един на друг не прави връзката им по-малко значима. Често в тези моменти може да имате нужда от дистанция от другия и да не искате да го виждате за няколко часа, например. Ако обаче се скарате вечерта, това пространство може да ви го даде един добър сън. Затова когато някой ви каже, че не трябва да си лягате ядосани или скарани, не го слушайте! Ако искате се карайте цяла нощ, докато не решите проблема или просто заспете и се събудете успокоени и с по-голяма възможност за справянето му. Понякога това може да бъде много по-добро решение, защото когато сте гневни не може да водите конструктивни разговори. Също така няма да даде добър резултат в бъдеще, ако просто преспите, натъпчете емоцията някъде дълбоко и позволите да отмине без да е комуникирана с партньора. В една здрава връзка хората се карат, не винаги са съгласни един с друг и изразяват различните си гледни точки, ядосват се, комуникират и после успяват да оправят нещата. 

Но това не винаги е възможно, защото друг капан, в който влиза двойката е, че приемат, че знаят какво мисли или чувства другия без да са го попитали. Това автоматично блокира разговорите, защото казват „няма смисъл да говорим, винаги става едно и също, знам какво ще ми каже“, но много често, когато попитам клиентите си как смятат, че партньорът му би описал връзката им, отговорът е един и същ „нямам представа“. Тогава ги насърчавам да се опитат следващият път да започнат разговор с доза любопитство към другия, за да имат възможността да чуят нещо ново и да разберат повече за преживяванията на другия. Не по-маловажно е да говорете за това какви са вашите нужди. От какво имате нужда да ви даде партньора, а не какво не ви дава или все „не прави както трябва“. 

 Трябва да позволите  на връзката да расте и да се променя. Макар че може би искате връзката ви да остане точно „каквато е била“, застояването в миналото може в действителност да бъде пагубно. Разберете, че вие, вашият партньор и вашите взаимоотношения са динамични и винаги се променят. В момента, в който се озовете в режим „трябваше да бъде„ вие се опитвате да се връщате назад във времето. Важно е да разберете какво може да направи всеки един от вас поотделно, както и заедно, за да подобрите връзката си днес, в противен случай забиването в миналото ще я убие. Но също така е важно миналото да бъде осмислено и преработено така, че да може да се намести в сегашните ви взаимоотношения, което не винаги е лесно.

Взаимоотношенията са трудни и често са изпълнени с разногласия и предположения – всичко това може да доведе до невероятно нездравословна ситуация. Така че направете така, както правим ние, терапевтите – дайте крачка назад, вижте връзката си за това, което наистина е, направете усилие и тогава трябва да сте в състояние да изгладите почти всеки възникнал въпрос.

Автор: Валентина Димитрова
Терапевт и Съосновател на Център „Нюанси“
Тел. за връзка и запазване на консултации: 0887 733 779

Всяка първа консултация е БЕЗПЛАТНА (на място също, не просто по телефон или мейл) и е с продължителност 30 минути. В нея ще се запознаем, можете да споделите толкова, колкото желаете и ще усетите дали аз съм Вашият човек. Ако имате въпроси – не се колебайте да ми ги споделите по телефон или в лично съобщение до фейсбук страницата ни.