Uncategorized
Част от зависима или независима двойка сте?
Двойките са една уникална субсистема, която има свой собствен пулс и затова те могат да бъдат толкова впечатляващи и интересни. Всяка двойка има изграден специфичен вид динамика на отношенията и често тя може да се види на повърхността, когато се общува с нея. Като че ли основната дилема на участниците в едни партньорски взаимоотношения е: Колко оставам индивид? Колко правя компромиси? Колко се сливам с другия?“ Но за да можете да си отговорите на тези въпроси, нека първо ви представя процеса на формиране на двойка.
Създавайки своето пространство, двойките преминават през етапи в своето развитие, оформяйки се различни системи:
1. Система на привличането или система на романтичната любов – Този етап се характеризира с това, че вниманието се фокусира върху един човек-силно сексуално привличане (има за цел осигуряване на партньор за продължаване на поколението), мисли за него, повишен страх и тревожност от загуба на партньора: “Ще ми се обади ли“?, „Ще ме хареса ли“? Наблюдава се безсъние, намаляване на апетита, но този етап не може да продължи много дълго, приблизително около 6-8 месеца.
2. Система на изграждане на близост или система на привързаността – Тук вече се наблюдава изграждане на трайна близост за отглеждане на поколенията и между партньорите вече има връзка на привързаност. Характеризира се с чувство на сигурност и грижа един за друг. Функцията на психиката е да регулира емоциите и привързаността играе тази роля- чувстваме се добре поради близостта на другия човек.
Тези системи имат реципрочно действие, окситоцина потиска хормоните свързани със сексуалната активност. Системата на сигурност е много важна, но води до намаляване на системата на романтична любов и затова тя трябва да се подсили. Трудното съчетаване на тези системи може да лежи в основата на проблемите в двойката.
3. Система на раздалечаване – недиференцираната близост е свързана с много компромиси, „за да бъда с другия“, „зарязвам част от себе си“. Съвпада с влюбването и привличането, затварят се границите около двойката, което е свързано с малко фузия и по биологични причини този етап започва да се изчерпва. Когато другият се възприеме като база за сигурност, този етап минава. Тогава започва периода на раздалечаване.
Това е нормален етап от развитието и се случва на всеки и може да се използва този период, за да може партньорите да се погрижат за себе си.
Често, обаче се случва така, че етапът на раздалечаването може да се преживее като застрашаващ за двойката или за един от двамата партньори. Тогава потребността на този, който иска малко да се отдели се посреща негативно от другия, който от своя страна се чувства застрашен. Но отдалечаващият се не разпознава това като тревога в другия, ами като опит за налагане на контрол, което покачва неговото напрежение и партньорите започват да се карат. Сигурно сега се чудите, има ли двойки, които не преминават през този период на раздалечаване? Ние от кои сме? Истината е, че има двойки, които никога не излизат един без друг, както и обратното, такива които рядко го правят заедно. Но има ли „правилно“ ниво на независимост за двойките? Колко време заедно е твърде много? Къде е линията между твърде много или твърде малко време заедно?
Обикновено всеки терапевт ще ви каже, че няма „правилен начин“ за каквото и да е. Въпреки, това аз смятам, че до голяма степен хората губят себе си (своите интереси, амбиции и уникалност), когато прекарват цялото си време с един човек. Не можете да се слеете с друг и да очаквате да останете жизнено, щастливо и отделно цяло. За да сте здрави, се нуждаете от някакво ниво на независимост в рамките на двойката. Това не включва ходенето на работа: Да, това е време, в което сте разделни, но това разделение е принудително и не се прави по избор. В днешно време повечето двойки се оплакват от липсата на време за да могат да общуват, но двойките, които се хранят заедно, спят заедно, ходят заедно на спорт и правят всичко социално заедно са не по-малко хванати в капана на „трудната комуникация“. Ще ви кажа защо.
В моята практика установявам, че двойките, които правят всичко заедно, тайно се чувстват „задушени“ във връзката и им се иска да имат малко повече място за дишане. Тези „задушаващи“ чувства по-късно прерастват в други проблеми и връзката започва да се разпада. Връзката все още може да продължи за цял живот, но „трайното“ не би трябвало да е целта: Целта трябва да бъде двама души да останат заедно щастливо и защото всеки продължава да отговаря на основните социални нужди на другия.
Ако сега сте във връзка, отделете малко за размисъл: Вие и вашият партньор имате ли приятели, които виждате отделно? Чувствате ли натиск, ако очакването е, че ще прекарате цялото си социално време през уикенда или вечерта заедно? Срещате ли неразбиране, когато кажете, че искате да останете сам? Опитайте да обсъдите с партньора си това и да разберете неговите мисли и преживявания. Попитайте: „Би ли казал, че ние сме независима двойка или двойка, зависима от другия?“. Най-важното, задайте наистина решаващите въпроси: „Чувстваш ли, че аз съм добре с това, ако ти общуваш с някои приятели без мен? Искал/а ли си някога просто да се видиш с приятелите си и да си искал/а да не съм там? Ако е така, това е добре.“ Защото по този начин се отваряте да чуете тежката истина от партньора си, както и да споделите собствените си чувства: Искате ли някога да се видите с приятели, но чувствате, че партньорът ви ще се почувства наранен или ядосан, ако не го включите?
Най-доброто време да поговорите за тези проблеми е, когато и двамата сте спокойни и в добро настроение, а не след лош ден, по време на стрес или когато сте заети с друг важен въпрос. Изберете време, когато и двамата сте спокойни и готови да обсъдите този въпрос. Инициирането на този разговор с партньора ви изпраща много важно послание: Добре е да говорим за това как наистина се чувстваме за състоянието на нашите взаимоотношения, дори и да ви е малко неприятно да разширите проблема и дори да се чувствате по различен от партньора си начин. Това може да ви помогне да го разберете по-добре и да си дадете сметка за реакции, думи или дори мълчание, които преди не сте разбирали какво означават.
Автор: Валентина Димитрова
Терапевт и Съосновател на Център „Нюанси“
Телефон за връзка и запазване на консултации: 0887 73 3779
