Действието се развива в София на бул. Витоша, около 13ч. Времето е слънчево и една от многото майки с деца е излязла на разходка, но докато бута количката, изведнъж се чува мощен, добре изнесен момчешки крясък, който преминава в силен плач, примесен с викове. Ако сте родител, предполагам сега поклащате глава, казвайки „О, много добре знам за какво говориш. Ела, да чуеш моето“. Майката спира, взима детето си на ръце и започва да го гушка и да му говори в опит да го успокои, но очевидно това още повече започваSEE DETAILS </a...

„Щастливи сме без брак!“ vs ” То, пък какво семейство сте без брак?!“21 век. 2019 година. Все по-малко хора встъпват в брак и това вече започна да се възприема за нормално. Въпреки това мнението на повечето хора по този въпрос е в двете крайности. Едните са по-скоро традиционалистите – те са твърдо за брака, защото „дава сигурност”, а другите смятат, че „един подпис не би променил нищо“. От които и да сте вие, сте прави, защото това е вашето желание и убеждение. Или пък не съвсем? Нека разберем.Наскоро моя близка,SEE DETAILS <span class=...

Темата за смъртта за повечето хора е може би най-трудната за подхващане. Много родители смятат, че ако говорят с децата си за смъртта и назовават нещата с истинските им имена, това ще ги травмира за цял живот. Истината е, че нашите опити да променим или омаловажим събитието могат да създадат много по-голямо объркване в техните умове, отколкото си мислим. Мислейки върху въпроса „Как децата говорят за смъртта?“ френският психоаналитик Франсоаз Долто споделя своите разсъждения по темата така:Те започват да говорят за нея от много ранна възраст и ние също трябва даS...

Живеем във време, в което се говори основно за позитивното мислене, как трябва да сме изпълнени с любов и смирение, как не трябва да мислим негативно, да прощаваме, за да сме в хармония със себе си и да се гневим по-малко. До голяма степен съм съгласна, защото хората имат нужда да намерят своя позитивен смисъл в живота. Наблюдавам как те се променят след като успеят да направят крачна назад и да „видят“ с какви ресурси разполагат освен трудностите и проблемите. От друга страна обаче като че ли това да изпитваме гняв, завист или тъга е вSEE DETAILS ...

Опитът ми в работата с хора ми показва колко противоречиви могат да бъдат отношенията между братята и сестрите.Повечето родители се чувстват отговорни за това и са искрено горди и доволни когато децата им се обичат, подкрепят и се опират един на друг в трудни моменти. Други обаче виждат, че отношенията между тях са напрегнати, дистанцирани са и дори формалните разговори по време на празници изискват усилия от тяхна страна – тогава започват да се питат „Къде сбърках?“, „Аз ли съм виновен или е просто въпрос на различни характери?“, „Можех лиSEE DETAIL...